Освобождението на Поморие / Анхиало / преди 137 години

 

На 26 януари / 7.ІІ./ 1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело с командира на ескадрона майор Колонжаевски, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава гр. Поморие. Подробни сведения за посрещането не са открити. Освободителите подпомагат провеждането на гражданско управление. Учредено е и Анхиалско-Месемврийско окръжие. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица.
Въпреки сключеното примирие, от незнание или незачитане, в околностите на Анхиало продължават да слизат от Балкана и да безчинстват черкези и башибозушки хайки .За да се предпазят от техните набези, жителите на Анхиало намират укритие в импровизирани окопи. От терора не е пощаден и анхиалският митрополит Василий. Заточен е на о-в „Св. Анастасия”.
За да прогонят нередовната турска войска, която стига до дн. гр. Каблешково и с. Каменар, местните анхиалци пращат двама конници до Бургас, с молба да бъде изпратена помощ. С усилените гарнизони в Анхиало и Месемврия, и с помощта на местното население са прогонени черкезите и башибозука.
Факт е, че с края на Руско-турската освободителна война, прехвърлянето на голяма част от руските войски се извършва от пристанищата в Бургас и Поморие. Интерес към тези пристанища  проявява руското командване още в началото на 1878 г. Направен е основен преглед и са дадени препоръки за тяхното заздравяване.
Анхиало притежава два дървени пристана, от които само единият е  годен за военни цели. В града са на разположение от четиредесет до петдесет плавателни съда, които са  използвани за прехвърляне на руските войски на параходите. Използвайки благоприятното време, всеки от тези съдове  извършва до параходите и обратно към брега по десет курса. Така става възможно транспортирането на хиляди войници от Анхиалското пристанище до Одеса.