Античен град Улпия Анхиалеон Палеокастро

„Според писмените извори Анхиало се ражда като дъщерно поселение на вече съществуващата по това време гръцка колония Аполония, днес град Созопол. Мястото за новата колония, която е имала търговски характер, е много добре подбрано, тъй като Аполония се намира точно на южния бряг на сегашния Бургаски залив, а Анхиало пък е основан на северния му бряг. Така гръцките заселници са можели да контролират търговския трафик в големия морски залив.”- споделя ръководителят на разкопките.

Истински разцвет обаче Анхиало преживява след завладяването на Западното Черноморие от римляните. Тук те, с личната протекция на император Траян /98-117 г./ изграждат нов град. Целта е той да стане център на романизацията в този район – като противовес на старите гръцки колонии по крайбрежието. Постепенно Анхиало се превръща в един от най-големите римски градове в днешните български земи, сравним с Филипополис /Пловдив/ и Марцианопол /днес Девня/. Укрепената му площ е около 60 хектара. При разкопките от 1966 до 1970 г. е разкрит участък, за който се предполага, че е бил централният градски площад.

Разкрити са части от уличната система на Анхиало. Възможно е една от улиците, в посока север-юг, да е сред основните градски артерии. И нещо любопитно – заради нестабилния пясъчен терен, уличният градеж значително се отличава от идентичните римски конструкции другаде.

“Приложени са такива строителни прийоми, които се срещат едва на две-три места по света в пределите на Римската империя – пояснява Сергей Торбатов. – Затова уверено твърдя, че Анхиало няма аналог в българските земи, що се отнася до римското градоустройство. Тъй като улиците са били застилани с тежки плочи, дълги до два метра, широки до 70 сантиметра и с дебелина около 20-30 см., предварително е била изградена система от успоредни зидове, дълбоко вкопани в почвата. Именно върху тези носещи зидове някогашните строители са полагали огромните плочи. Освен това, за разлика от другите римски обекти по българските земи, където плочите са наредени перпендикулярно на бордюрите, в Анхиало те са разположени косо. Това е направено за по-голямо удобство при движенето на транспортни средства, защото по този начин се намалява друсането. Подобна система има единствено на два-три други известни досега римски обекта в Северна Африка.”- допълва археологът.

През 2008 и 2009 г. археолозите имат възможност да проучват част от изключително интересна сграда – най-вероятно храм. В нея е намерен олтар с изображенията на древноегипетската богиня Изида и бог Сарапис, покровител на Александрия. Впрочем, по нашите земи има и други паметници, свързани с култа към тях. През изминалите две години пък е изследван внушителен по размери архитектурен комплекс в Анхиало, който може би е заемал цял градски квартал.

Нови разкрития са направени при изграждането на Водния цикъл на гр. Поморие. Намерените експонати са изложени в Историческия музей. Какво още крие античният Улпия Анхилион, предстои да се види.